НИЕ, в РБългария сме в необявена война - стотици хиляди престъпници са в непрекъснато нападение, а милионите им жертви до крайност изтощени, безпомощно съзерцават и чакат да се върне онази държава, която си беше присвоила функцията да се грижи за всеки и всичко, което е било в неин интерес. И на НАС ни беше добре, но мозъците НИ закърняха, очаквайки за всичко държавата. Така населението изпадна в летаргичен сън и загубихме имунните си качества, дадени ни от БОГА, да се защитаваме .
Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат?
Все още ли не сме се убедили, че „Европейската ни държава” и в частност полиция сами не могат да се справят с масовите кражби, грабежи, измами, дръзки прояви на физическо насилие, бандитизъм и други престъпления срещу живота, здравето, честта и имуществото на гражданите.
Много са общоизвестните подходи за обществено противодействие на престъпността, но много малко от тях НИЕ прилагаме.
Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените обществени системи.
В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество?
Основното, обаче си остава всеки сам и с чужда помощ да предприема адекватни на обстановката предварителни мерки за противодействие, според своите възможности. В тези времена, при тази беднотия, на всичко отгоре, сме категорично заставени да харчим за сигурността си. Опасно е да се пести от сигурност.
На кого е необходимо снизходителното отношение към престъпниците, проявявано от техните жертви ? Не стига, че те брутално, нагло и безпардонно погазват човешките права на жертвите си, но „Някой” налага на обществото поведение на примиренчество и отказ от самозащитни действия. На всички ни е ясно кого обслужва такова поведение. Нужно Ни е поведение на обществена нетърпимост към извършителите на престъпления и адекватни противодействия.
В по долу изредените публикации са описани конкретни
примери и препоръки към обикновения гражданин как законно да оказва ефективно противодейстие на битовата престъпност:
Противодействие ПЪРВО
автор : Д. Ганчовски
23.10.2014 г.
Nikola Ladjov АЗ ХВАНАХ ПУШКАТА ЗА БОЙ НА НОЖ.ДРУГО НЕ ОСТАВА
ОтговорИзтриване6 ноември в 17:22 .
Dimiter Ganchovski Г-н Ладжов, приемам, че сте използвали думите "пушката" и "нож" в преносния им смисъл. Аз също съм хванал "пушката" и "ножа" срещу престъпността преди много години и нямам намерение да ги оставям. Но това не е достатъчно докато не се събудят от летаргичния си сън днешните и утрешните жертви на тоталната престъпност, завладяла страната в която живеем. Приспаното население използваха умело днешните по малки по големите и най големите бандити, за да превърнат България в мафиотска държава. Мисля, че много от нас вече са убедени, че няма кого да чакаме да ни "спасява", ако ние сами не си помогнем. Има много примери как да стане участието ни в противодействието на престъпността и такава е целта на настоящата публикация .