Размисли на тема „Пак ли да започнем отначало”

Всички знаем, че българското общество боледува, но не знаем може ли и как да се излекува.

 v  Ясно ни е едно, че за пореден път от нашата история, в България трябва да се започне отначало. Но не е ясно дали вече е приключило поредното ни стремглаво падане и дали сме стигнали „дъното”. Знаем от историята също, че обществото ни се движи в циклично редуване на „възход и падение”, на "възраждане, развитие, упадък и пак отначало". Никога, обаче, не сме били готови да приемем неизбежността на новото начало. Добре би било да не започваме от нулата, а да стъпим на  нещо останало здраво.

 v  Ясно ни е и друго, че този път не трябва да чакаме някой друг „да ни оправи” – оказаха се пагубни за нас както рецептите на Русия, така  и рецептите на другите велики сили. Сами трябва да се справим, като се съобразяваме с божиите решения, които са навсякъде около нас.

Без да правим опити да препоръчваме решения за разрешаване на проблемите на българското общество, нека да разгледаме как в природата се постига съвършено общество на примера на  пчелното семейство.

Да оприличим условно България на  пчелен кошер и да се замислим кои са общовалидните правила, които българското общество пренебрегва.

За да го има кошера, и той да съществува нормално, Господ му е определил целите които да преследва, функциите, дейностите, отговорностите и е вменил следните правила, които  всички членове на пчелното общество следват неотклонно:

1.     Всички трябва да работят, в т.ч. супервайзора(майката) и търтеите. Когато някой спре да работи, обществото го изгонва. Съществува баланс между отделните функции и  заделените ресурси в зависимост от необходимостта за нормалното съществуване на семейството. За някои функции пчелното семейство заделя много ресурси, за други - по малко, но за всяка една винаги точно колкото са необходими. Излишни функции няма, предпочитани функции няма, дублиране на функции няма. 

2.     Всеки член на  обществото знае във всеки един момент от живота си точно каква задача да изпълнява. Всеки притежава необходимата квалификация и умения за изпълнение на задачата. Болшинството от тях изпълняват еднакво добре повече от една задача и знаят кога по коя от тях да работят. Некомпетентни няма, отказ от изпълнение няма, недоволни няма, завист няма.

3.     Резултатите от труда в пчелното семейство са: на първо  място създаване на продукти, необходими за съществуването на собственото си общество, на второ- излишък от продукти, който се ползва като резерв и на трето излишък от продукти, който се ползва от други(като правило този излишък се присвоява от човешкото общество). Охраняват и използват продуктите си по предназначение, няма егоизъм, няма лакомия, дори при необходимост си предават наличната храна от уста в уста.

4.     В мениджмънта участват всички с точно определени отговорности. Има  само един супервайзор(пчелната майка) с координиращо регулираща функция, която тя осъществява непрекъснато, но с различна динамика - снася яйца за ново поколение. Всеки член на обществото участва във вземане на решения по функцията, която изпълнява в момента, например при разузнаване, охрана, производство на продуктите, отглеждане на ново поколение, оплождане на майката, хранене на майката, поддържане на хигиената и др. . Всички участват във вземане на решенията, които са от значение за съществуването на семейството, като – смяна на супервайзора(майката), когато не изпълнява добре своите функции; създаване и отделяне на самостоятелно семейство; отбрана при нападение от неприятели. Майката осъзнато доброволно участва в подготовката и замяната й с по добра майка.

5.     Пчелното общество самостоятелно изпълнява всички свои функции, не се нуждае, не очаква и не търси  чужда помощ, нито пък експлоатира другите в природата. Човеците в стремежа им да експлоатират пчелните семейства, като присвояват излишъците им от пчелни продукти, са измислили разнообразни технологии за да се намесват в живота на пчелните общества. Като правило, обаче, те не винаги са адекватни на божиите решения и човешката намеса се оказва погрешна.

6.     Съществуването на  пчелното семейство, както и всяка друга система в природата, се осъществява в циклично повтарящи се фази. Ежегодно, в ранна пролет, развитието му започва отначало, но никога от нула. За новото начало предшестващото поколение е осигурило необходимите запаси и условия, а всяка пчеличка отдава запасите от своето тяло за създаване минимум на две нови пчелички, след което умира. Всички стари членове на пчелното семейство се трудят до смъртта си с единствена цел - създаване на новото поколение и осигуряване на необходимите условия за да започне и то да работи.

За разлика от пчелното, на човешкото общество  не му се иска да започва отначало, не вярва в неизбежността на новото начало и не се подготвя предварително за това.  

СЪВЪРШЕНИЯТ МЕНИДЖМЪНТ

Пчелната майка е съвършен супервайзор .  Добрият мениджмънт на пчелното семейство за сега е непостижим за човечеството.
Пчелната майка осъществява управленски функции  в съвършена система, където отчетливо не могат да се разграничат управлявана и управляваща подсистеми. В пчелното семейство не се използват управленски методи на принуда и администриране. Алфа мениджърът - пчелната майка ръководи функционирането на пчелното семейство чрез извършване от нея на непрекъсната работа, от която в най голяма степен зависи съществуването му. Функциите на майката не се дублират, не се оспорват и не се преотстъпват на никого. Нейните действия служат като практическо указание за пчелите какво трябва да правят всеки момент и с какъв интензитет да работят.   С количеството снесени яйца за производство на нови пчели-работнички, пчели търтеи  или за нови майки се регулира изпълнението на разнообразните задачи от съответните пчели в кошера. Появата на първото пило рано напролет е сигнал към пчелите да започват, без никакво умуване, работа по почистване на отпадъците и умрелите пчели през зимата и хигиенизиране на кошера, подготовка на килийките за снасяне на яйца, подготовка на храна и хранене на майката и пилото (донасяне на вода, вземане на мед и прашец от запасите, изготвяне на пчелно млечице за пчели работнички и различно такова за майката, повишаване и поддържане на температурата около пилото до 35 градуса по Целзий), засилване охраната на кошера, събиране на информация за околната среда (разузнаване), но само онази информация, от която зависи тяхното съществуване и т.н..  Естествен за нас човеците е риторичния въпрос: "единствен Господ ли  ги е научил какви задачи и как точно да ги изпълняват". Така е, мениджъра(майката) не поучава пчелите, а само им подсказва с действията си кога и как да изпълняват присъщите си задачи. В цикъла на обратната връзка тя контролира правилно ли функционира семейството като цяло и то отново чрез действията си - увеличава или намалява количеството на снесените яйца  в точно определена степен, съответстваща на качеството и интензитета на изпълнените от пчелите задачи, а те от своя страна коригират резултатите от задачите си. 

В случая поуката за човешките общности е, че  може да се приближат до съвършенството на пчелното семейство само ако се постигне висок управленски и изпълнителски професионализъм, придобит самостоятелно, тъй като Господ не го е дал на човеците, както на пчелите. За това ще е необходимо човеците да изградят своя адекватна на съвременните цели система и организация за функционирането й,  допълнени с наличие на осъзната дисциплина от отделните човешки индивиди, и всичко това обвързано с естествени механизми за контрол на изпълнение на функциите. Утопична е тази идея, но не за всички човешки общества, например за японското.

На твърде ниско ниво на развитие в момента е българското общество, за да може в обозрима перспектива да  постигне подобно съвършенство. Управляемата система е лошо разстроена с хаотичен функционален дисбаланс  и с реално вероятен риск да загине, а управляващата подсистема е некомпетентна и безотговорна, за да управлява в унисон с целите на едно съвременно общество . Нещо повече дори не са осъзнати  какви са целите на тази обществена система.

Въпросът е - може ли да има добър мениджмънт при лоша управляема обществена система. В случая правилният подход е системният - управляемата и управляващата системи трябва да се разглеждат само в неразривна връзка. Да функционират, да се развиват и подобряват, като неотделими подсистеми на една и съща система,  така както е при пчелното семейство. Относително добрият мениджмънт на човешка общност е този който си е създал механизми и непрекъснато следи резултатите от изпълнение на задачите от управляваната подсистема дали съответстват на целите, като взема своевременни решения и ги привежда в действие за осигуряване на необходимите условия за оптимална работа на системата като цяло (в съответствие с целите за съществуването й).

за подробности виж ПОУКИТЕ ЗА ПЧЕЛАРЯ.....

ПЧЕЛИТЕ И ЧОВЕКА

Пчелите и Човечеството имат своите самостоятелни равностойни места на майката Земя.

Човекът си е присвоил правото да ползва продуктите, създадени от пчелите, както и продуктите на много други биологични системи.

Това право, обаче е неосъзнато чисто присвояване, с други думи кражба. ТОЙ проявява грижа към пчелите, която обаче е  проява на егоистичното му намерение да  ги подчини, за да ги експлоатира в свой интерес. Само, че по отношение господарското поведение на човека към пчелите е "сбъркал адреса".

В много отношения пчелното семейство е по съвършено от човешкото общество и функционира по ефективно от него. Така, че по подхожда на човека да изпълнява ролята на помощник и ТОЙ да слугува на пчелите, както е в действителност.

Същността на взаимоотношенията "пчели-човек"  се състои в това, че пчелите не са зависими от човека и не ТЕ Него търсят, а той сам им" предлага услугите си". Разбира се, че той се стреми да помага на пчелите само и единствено в свой интерес - за да ги принуди да произведат за него повече пчелни продукти. В резултат се постига липса на баланс в интересите на двете биологични системи и взаимоотношенията "човек-пчели" не могат да се разглеждат като взаимно изгодни.

Ако приложим системния подход в разсъжденията си, ще можем да си отговорим на множество въпроси за съвместното съществуване на пчелите и човечеството.

Това са отделни биологични системи от живи индивиди. Всеки от индивидите е също своеобразна самостоятелна система, състояща се от взаимно свързани органи(подсистеми), които не могат да съществуват самостоятелно.

Господ е създал системата от органи на всеки от индивидите така, че да съответства най добре на функциите, които са му вменени от НЕГО. Оказва се, че отделната пчеличка в сравнение с отделния човек притежава  система от по ефективни органи за всяка от задачите, които трябва да изпълнява. Достатъчно е само да си припомним двигателните и органи, които позволяват на пчеличката да изминава ежедневно многократно с голяма скорост огромни разстояния в сравнение с размерите на тялото й. Или да се опитаме да си представим възможностите й да запаметява изключително точна, без никаква излишна, информация за местоположението на нейното пчелно семейство, както и за местоположението и вида на растенията, от които ще събира нектар или цветен прашец, заедно с другите, на които е предала тази информация и т.н. 

 Прочетете още...
 ПЧЕЛИТЕ И ЧОВЕЧЕСТВОТО