През последните 27 години между
България и Русия се установи една нова социална прилика. Трябва с огорчение да
си признаем, че голяма част от населението и в двете страни трайно и
категорично оглупява и се лумпенизира. Симптомите за това са видими дори с просто око.
За нас е достатъчно да погледнем
официалните изводи и примери за състоянието на:
- ценностната система, обществения морал, нравствените
норми – разрушени бяха традиционните и не бяха създадени нови; тотално са погазени
хилядолетните принципи и правила от т.н. „десет божи заповеди”;
- възприетата нова обществена система – хаотично копиране
на не добре дефинирани и спорни капиталистически модели, довели до масово ограбване на населението и престъпно забогатяване на малка част от обществото ;
- образованието: катастрофално увеличение на неграмотните
и полуграмотните;
- възпитанието на
подрастващите: липса на цели; тотално заличаване на ролята на семейството;
неработещи(имитиращи съществуването си) социални институции; множество изоставени
деца; неквалифицирани възпитатели, учители, социални работници и др.;
- образователната система - неадекватна на настъпилите
структурни и функционални изменения в обществото;
-
системите за
защита на живота, имуществото, честта и законните интереси на гражданите и
бизнеса – парализиране на полицията; недостъпно правосъдие за хората с ниски
доходи; законодателство, което не защитава жертвите на престъпленията, а
способства за защитата на интересите на малка част от обществото –
новобогаташите със съмнителен престъпен произход на парите им; новите закони,
измененията на съществуващите и поредицата от наредби, инструкции, общи условия
към договори и други правила узакониха извършването на редица престъпления. В краен резултат масово ограбване на бедните,
беззащитните, възрастните, болните и т.н.;
- противообществените прояви на преобладаващата част от
населението – липса на респект пред Закона; бум на закононарушенията и
престъпленията; масова битова престъпност; широко разпространени сред
подрастващите наркомания и алкохолизъм; прояви на жестокост, мъчения, побоища,
убийства, незачитане съществуването на другия, стремеж към бързо незаконно
забогатяване, масово проституиране, огромен брой просяци, бездомници, скитници,
непълнолетни хулигани и т.н.
Примерите за
масовото опростачване на големи обществени слоеве са налице навсякъде - в
жилищата, в автомобилите по улиците и пътищата, в обществения транспорт, на
обществените места - площади, стадиони, спортни и концертни зали, ресторанти,
кафенета и т.н.
Опростачването на населението
започна с оглупяването на управляващите
През последните
застой ни години на социализма при Леонид Брежнев, следван от Тодор Живков се
наложи сред населението мързела, безстопанствеността и масовото повсеместно незаконно
използване за лични цели на държавната собственост.
Стартът на
ускореното падение към „дъното” беше даден от неграмотния но пословично
инициативен „управленец” Михаил Горбачов, следван от Андрей Луканов и
Александър Лилов. Те превърнаха народите си в опитни мишки. Без да им е ясно
какво означават и как да се планират преходните процеси от една обществено
икономическа система към друга, приложиха недопустимия за такъв тип системи
метод на „пробите и грешките”. Отегченото от застоя население прие тази глупост
възторжено. В резултат от неуспешния експеримент наречен „перестройка”, тези
псевдолидери обрекоха на безпътица и отчаяние
няколко поколения руснаци и българи.
Пияниците Борис
Елцин и Петър Младенов способстваха за установяване на хаоса и безхаберието.
По нататък в
годините продължиха да се упражняват, за сметка на заблуждаваното население,
поредица от случайни, посредствени аутсайдери в миналото - агресивни и алчни
лица. Подходът им започваше с отстраняването на кадърните експерти, за да не се
открояват отчетливо глупостта и некадърността им. Декларираха угоднически лоялност
към бившите противници на социалистическите държави под различни форми, с цел
да бъдат харесани, и способстваха всячески в свой интерес за ликвидирането и
разграбването на държавната собственост.
Облагодетелстваха
се т.н. олигарси и престъпността като
цяло. За населението останаха трайно разстроените системи на правосъдието и
вътрешния ред, на здравеопазването, образованието, социалното осигуряване,
лишено беше и от другите основни социални придобивки, каквито имат нормалните страни
от Европейския съюз като Германия, Франция и др.
Най силно
засегнати от масовото опростачване се оказаха връстниците на провалилата се „перестройка”
и тяхното поколение. Несъгласните да приемат такава съдба, разочаровани от
безизходицата умните и образовани млади хора масово емигрираха и продължават да
емигрират в нормалните страни. Така опростачената част от населението остана в мнозинство.
При такова мнозинство и при пълното разочарование сред навлязлата в пенсионна
възраст образованата и по културната част от обществото, е естествено, че не
може да се очаква нормално качество на политическата класа и на управляващите.
В тази
обстановка трудно може да се намери еднозначен отговор на въпроса:
Какво да се прави?
· Ясно
е едно, че за пореден път от историята, в България трябва да се започне отначало.
Но не е ясно дали вече е приключило стремглавото падане и дали сме стигнали
„дъното”.
· Ясно
е и друго, че този път не трябва да чакаме някой друг „да ни оправи” – оказаха
се пагубни за нас както рецептите на Русия, така и рецептите на другите велики сили. Сами
трябва да се справим, като се съобразяваме с божиите решения, които са
навсякъде около нас.
· Безспорно
е че с неграмотен, мързелив и крадлив електорат и със съответното подобно
отражение в политическата класа и сред управляващите, българското общество и
неговата държава са обречени скоро да изчезнат.
· Безалтернативният
вариант за изход от катастрофалното състояние е – осъзнаване на движещата роля на интелигенцията,
нейното подмладяване, самоорганизиране и мобилизиране. Сред образованата,
квалифицираната и интелигентната част на обществото е необходим баланс между енергичността на младите, опита
и уменията на средното поколение и мъдростта на възрастните. Интелигенцията е призвана да заеме по
компетентност всички ръководни позиции във всички сфери на обществено икономическия
живот и да въведе експертно научния и системния подход в управлението. Неизбежна
е „тоталната война” освен с
престъпността, но и с некомпетентността, посредствеността, „шуробаджанащината”
и политическата целесъобразност при подготовката, подбора и оценката на
администрацията. Необходимо е тотално обучение, повишаване на квалификацията и
сертифициране с приоритет на общинската, и на централната държавна
администрация, ползвайки европейските програми.
· Държавното управление се нуждае от
цялостна реорганизизация, като се започне от изчистването на целите и
приоритетите, преразглеждането на функциите, дейностите и отговорностите. За
целта особено полезни могат да се окажат европейските програми, методологиите и
технологиите за управление на проекти.
· Ограмотяването на широката общественост
е безалтернативната цел Номер едно. Нужна ни е нова
европейска програма, по която да се финансират европейски страни, които биха приели
за практическо обучение и повишаване на квалификацията по големи групи от български
работници и специалисти за наши приоритетни области, които в последствие да
станат обучители на свои колеги на работните им места в България. Нека си
припомним изключително ефективните традиционни форми за придобиване на
компетентност: „чирак-калфа-майстор”;
· Категорично
не трябва да се допуска:
-
авторитарния стил на управление;
-
превеса на политическото бърборене и решения над
експертните и научни аргументи и решения;
Бог да ни е на
помощ, нека да започнем новото Възраждане.!
