ЖАБАТА, ГЬОЛА И НЕЙНОТО МЯСТО В ГЬОЛА

Основният принцип, обуславящ съществуването на социалното общество.

Създателят посочва как може да съществува  съвършенното пчелно семейство - всяка пчеличка е част от семейна общност и има свое „място” в него и то е неоспоримо от другите пчелички. 

„Мястото” на пчеличката се определя от безпрекословно изпълняваните от нея вменени й от Създателя функции и тя никога не оспорва функциите на другите членове на семейството. Обосновава се само от целите, които преследва пчелното общество. Преразпределение на функциите се извършва само при придобиване на съответната квалификация (за чистачка, кърмачка, производственичка, разузнавач, строител, пазач ...). Изпълняваните функции от членовете на семейството покриват цялостно неговия жизнен цикъл.

Несъобразяването с определеното  място на отделните пчелички води до разрушаване и физическо унищожаване на пчелното семейство. Например опита на някои работнички да заемат мястото на супервайзора-пчелната майка, като започнат да снасят яйца, неминуемо довежда до ликвидиране на младото поколение и до унищожаване на семейството и на всички негови членове.

Какво се наблюдава в разпадащите се човешки общества?

Ако се концентрираме в българското общество в началото на 21 век ясно можем да откроим основните характеристики на разпадащо се общество:

-       масово пренебрегване на традиционните добродетели, кореспондиращи с божиите правила(заповеди),

-       разрушени професионални съсловия (научни работници, учители, инженери занаятчии и промишлени специалисти, строители, селско стопански специалисти , медицински експерти и т.н.),

-        обругаване и подтискане на авторитетите в отделните области на обществения живот от малограмотните и посредствените,

-        подценяване на науката, образованието, авторитета на учителите, професорите, преподавателите и сертифицираните знаещи,

-       безпардонно незачитайки критериите за изискуемите образование, квалификация, умения и опит за заемане от индивидите на съответстващите им позиции в обществото,

-       прекъснати функционални връзки между членовете на обществото,

-        индивидуализъм, егоизъм и престъпно поведение,

 -       непризнаване от отделния индивид правото на съществуване и мястото на другите в обществото,

-        липса на единни за всички цели на обществото.

Агресивни аутсайдери и престъпници от близкото минало чрез заблуда, натиск и изместване на другите започнаха да заемат несъответстващи им позиции в обществото. Така се появиха множество фалшиви и некадърни политици, управленци, банкери и всякакви бизнесмени. Прилаганите подходи са престъпни и са насочени единствено към лично обогатяване за сметка на другите, на държавата и общините и незачитане на естественото място на отделните членове в обществото. „Правенето на пари” – основната „капиталистическа ценност” зарази и лумпенизира голяма част от нискобразованото население в България. Измениха си законите, осигуриха си подкупни  помощници (медии, политолози, социолози, икономисти, юристи и т.н.) и започна масово преместване на „жабите в други гьолове и заемане на чужди места”.  Защитните сили на обществото бяха овладяни от тях и стана трудно реализуема  предпоставката за съществуването му, а именно -  „всяка жаба да си знае гьола и мястото в него”, както и критериите за естественото преразпределение на „местата” в обществото. Плачевните резултати от това масово мигриране са очевидни.

Изходът е ясен:

При запазване на установилата се теденция и наличието на малка вероятност за събуждане на самосъзнанието в българското общество, няма друга мирна алтернатива, освен неговото саморазрушаване, самоунищожаване и „започване отначало”.  

Известно е, че  Създателят е предвидил и революционни механизми, прилагани досега многократно за „очовечаване” на самозабравилия се човешкия вид в по къси срокове от тези на еволюцията на съзнанието ..... 
По простичко казано - "някой" трябва да покани "жабите" да заемат местата си в своите гьолове или да "покани на вечеря" "щъркелите".  

Забележка: Разяснения по аргументите за гореизложените твърденията  са описани в коментарите на автора към публикацията.

юни, 2015 г.  
aвтор: Д.Ганчовски

ВОЙНАТА С БИТОВАТА Престъпност

НИЕ, в РБългария сме в необявена война - стотици хиляди престъпници са в непрекъснато нападение, а милионите им  жертви до крайност изтощени, безпомощно съзерцават и чакат да се върне онази държава, която си беше присвоила функцията да се грижи за всеки и всичко, което е било в неин интерес. И на НАС ни беше добре, но мозъците НИ закърняха, очаквайки за всичко държавата. Така населението  изпадна в летаргичен сън и загубихме имунните си качества, дадени ни от БОГА, да се защитаваме .

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност? 

Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат? 

Все още ли не сме се убедили, че „Европейската ни държава” и в частност полиция сами не могат да се справят с масовите кражби, грабежи, измами, дръзки  прояви на физическо насилие, бандитизъм и други престъпления срещу живота, здравето, честта и имуществото на гражданите.

Много са общоизвестните подходи за обществено противодействие на престъпността, но много малко от тях НИЕ прилагаме.

Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените обществени системи.

В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество?

Основното, обаче си остава всеки сам и с чужда помощ да предприема адекватни на обстановката предварителни мерки за противодействие, според своите възможности. В тези времена, при тази беднотия, на всичко отгоре, сме категорично заставени да харчим за сигурността си. Опасно е да се пести от сигурност.

На кого е необходимо снизходителното отношение към престъпниците, проявявано  от техните  жертви ? Не стига, че те брутално, нагло и безпардонно погазват човешките права на жертвите си, но „Някой” налага на обществото поведение на примиренчество и отказ от самозащитни действия. На всички ни е ясно кого обслужва такова поведение. Нужно Ни е поведение на обществена нетърпимост към извършителите на престъпления и адекватни противодействия.

 

В по долу изредените публикации са описани конкретни 

примери и препоръки към обикновения гражданин как законно да оказва ефективно противодейстие на битовата престъпност:

1: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ.

Противодействие ПЪРВО

2:ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ.

Противодействие ВТОРО

3: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ.

Противодействие ТРЕТО

4: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ.

Противодействие ЧЕТВЪРТО

с. СМОЛСКО СЕ РАЗБУНТУВА СРЕЩУ БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

НАПАДЕНИЯТА НАД ЖЕНИ.

КАК СЕ ЗАЯВЯВАТ В ПОЛИЦИЯТА ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

ОБЩЕСТВЕНОТО ДОВЕРИЕ В ПОЛИЦИЯТА.

                                                                                      автор : Д. Ганчовски

23.10.2014 г.

Размисли на тема „Пак ли да започнем отначало”

Всички знаем, че българското общество боледува, но не знаем може ли и как да се излекува.

 v  Ясно ни е едно, че за пореден път от нашата история, в България трябва да се започне отначало. Но не е ясно дали вече е приключило поредното ни стремглаво падане и дали сме стигнали „дъното”. Знаем от историята също, че обществото ни се движи в циклично редуване на „възход и падение”, на "възраждане, развитие, упадък и пак отначало". Никога, обаче, не сме били готови да приемем неизбежността на новото начало. Добре би било да не започваме от нулата, а да стъпим на  нещо останало здраво.

 v  Ясно ни е и друго, че този път не трябва да чакаме някой друг „да ни оправи” – оказаха се пагубни за нас както рецептите на Русия, така  и рецептите на другите велики сили. Сами трябва да се справим, като се съобразяваме с божиите решения, които са навсякъде около нас.

Без да правим опити да препоръчваме решения за разрешаване на проблемите на българското общество, нека да разгледаме как в природата се постига съвършено общество на примера на  пчелното семейство.

Да оприличим условно България на  пчелен кошер и да се замислим кои са общовалидните правила, които българското общество пренебрегва.

За да го има кошера, и той да съществува нормално, Господ му е определил целите които да преследва, функциите, дейностите, отговорностите и е вменил следните правила, които  всички членове на пчелното общество следват неотклонно:

1.     Всички трябва да работят, в т.ч. супервайзора(майката) и търтеите. Когато някой спре да работи, обществото го изгонва. Съществува баланс между отделните функции и  заделените ресурси в зависимост от необходимостта за нормалното съществуване на семейството. За някои функции пчелното семейство заделя много ресурси, за други - по малко, но за всяка една винаги точно колкото са необходими. Излишни функции няма, предпочитани функции няма, дублиране на функции няма. 

2.     Всеки член на  обществото знае във всеки един момент от живота си точно каква задача да изпълнява. Всеки притежава необходимата квалификация и умения за изпълнение на задачата. Болшинството от тях изпълняват еднакво добре повече от една задача и знаят кога по коя от тях да работят. Некомпетентни няма, отказ от изпълнение няма, недоволни няма, завист няма.

3.     Резултатите от труда в пчелното семейство са: на първо  място създаване на продукти, необходими за съществуването на собственото си общество, на второ- излишък от продукти, който се ползва като резерв и на трето излишък от продукти, който се ползва от други(като правило този излишък се присвоява от човешкото общество). Охраняват и използват продуктите си по предназначение, няма егоизъм, няма лакомия, дори при необходимост си предават наличната храна от уста в уста.

4.     В мениджмънта участват всички с точно определени отговорности. Има  само един супервайзор(пчелната майка) с координиращо регулираща функция, която тя осъществява непрекъснато, но с различна динамика - снася яйца за ново поколение. Всеки член на обществото участва във вземане на решения по функцията, която изпълнява в момента, например при разузнаване, охрана, производство на продуктите, отглеждане на ново поколение, оплождане на майката, хранене на майката, поддържане на хигиената и др. . Всички участват във вземане на решенията, които са от значение за съществуването на семейството, като – смяна на супервайзора(майката), когато не изпълнява добре своите функции; създаване и отделяне на самостоятелно семейство; отбрана при нападение от неприятели. Майката осъзнато доброволно участва в подготовката и замяната й с по добра майка.

5.     Пчелното общество самостоятелно изпълнява всички свои функции, не се нуждае, не очаква и не търси  чужда помощ, нито пък експлоатира другите в природата. Човеците в стремежа им да експлоатират пчелните семейства, като присвояват излишъците им от пчелни продукти, са измислили разнообразни технологии за да се намесват в живота на пчелните общества. Като правило, обаче, те не винаги са адекватни на божиите решения и човешката намеса се оказва погрешна.

6.     Съществуването на  пчелното семейство, както и всяка друга система в природата, се осъществява в циклично повтарящи се фази. Ежегодно, в ранна пролет, развитието му започва отначало, но никога от нула. За новото начало предшестващото поколение е осигурило необходимите запаси и условия, а всяка пчеличка отдава запасите от своето тяло за създаване минимум на две нови пчелички, след което умира. Всички стари членове на пчелното семейство се трудят до смъртта си с единствена цел - създаване на новото поколение и осигуряване на необходимите условия за да започне и то да работи.

За разлика от пчелното, на човешкото общество  не му се иска да започва отначало, не вярва в неизбежността на новото начало и не се подготвя предварително за това.  

СЪВЪРШЕНИЯТ МЕНИДЖМЪНТ

Пчелната майка е съвършен супервайзор .  Добрият мениджмънт на пчелното семейство за сега е непостижим за човечеството.
Пчелната майка осъществява управленски функции  в съвършена система, където отчетливо не могат да се разграничат управлявана и управляваща подсистеми. В пчелното семейство не се използват управленски методи на принуда и администриране. Алфа мениджърът - пчелната майка ръководи функционирането на пчелното семейство чрез извършване от нея на непрекъсната работа, от която в най голяма степен зависи съществуването му. Функциите на майката не се дублират, не се оспорват и не се преотстъпват на никого. Нейните действия служат като практическо указание за пчелите какво трябва да правят всеки момент и с какъв интензитет да работят.   С количеството снесени яйца за производство на нови пчели-работнички, пчели търтеи  или за нови майки се регулира изпълнението на разнообразните задачи от съответните пчели в кошера. Появата на първото пило рано напролет е сигнал към пчелите да започват, без никакво умуване, работа по почистване на отпадъците и умрелите пчели през зимата и хигиенизиране на кошера, подготовка на килийките за снасяне на яйца, подготовка на храна и хранене на майката и пилото (донасяне на вода, вземане на мед и прашец от запасите, изготвяне на пчелно млечице за пчели работнички и различно такова за майката, повишаване и поддържане на температурата около пилото до 35 градуса по Целзий), засилване охраната на кошера, събиране на информация за околната среда (разузнаване), но само онази информация, от която зависи тяхното съществуване и т.н..  Естествен за нас човеците е риторичния въпрос: "единствен Господ ли  ги е научил какви задачи и как точно да ги изпълняват". Така е, мениджъра(майката) не поучава пчелите, а само им подсказва с действията си кога и как да изпълняват присъщите си задачи. В цикъла на обратната връзка тя контролира правилно ли функционира семейството като цяло и то отново чрез действията си - увеличава или намалява количеството на снесените яйца  в точно определена степен, съответстваща на качеството и интензитета на изпълнените от пчелите задачи, а те от своя страна коригират резултатите от задачите си. 

В случая поуката за човешките общности е, че  може да се приближат до съвършенството на пчелното семейство само ако се постигне висок управленски и изпълнителски професионализъм, придобит самостоятелно, тъй като Господ не го е дал на човеците, както на пчелите. За това ще е необходимо човеците да изградят своя адекватна на съвременните цели система и организация за функционирането й,  допълнени с наличие на осъзната дисциплина от отделните човешки индивиди, и всичко това обвързано с естествени механизми за контрол на изпълнение на функциите. Утопична е тази идея, но не за всички човешки общества, например за японското.

На твърде ниско ниво на развитие в момента е българското общество, за да може в обозрима перспектива да  постигне подобно съвършенство. Управляемата система е лошо разстроена с хаотичен функционален дисбаланс  и с реално вероятен риск да загине, а управляващата подсистема е некомпетентна и безотговорна, за да управлява в унисон с целите на едно съвременно общество . Нещо повече дори не са осъзнати  какви са целите на тази обществена система.

Въпросът е - може ли да има добър мениджмънт при лоша управляема обществена система. В случая правилният подход е системният - управляемата и управляващата системи трябва да се разглеждат само в неразривна връзка. Да функционират, да се развиват и подобряват, като неотделими подсистеми на една и съща система,  така както е при пчелното семейство. Относително добрият мениджмънт на човешка общност е този който си е създал механизми и непрекъснато следи резултатите от изпълнение на задачите от управляваната подсистема дали съответстват на целите, като взема своевременни решения и ги привежда в действие за осигуряване на необходимите условия за оптимална работа на системата като цяло (в съответствие с целите за съществуването й).

за подробности виж ПОУКИТЕ ЗА ПЧЕЛАРЯ.....