Какво се случва с имиджа на гордите панагюрци

Красив град с неувяхваща слава и борбено население с неотслабващ дух за независимо съществуване, отстояващо твърдо традиционните добродетели и морално съчетаващи ги с интересите си – това е Панагюрище.

Незабравими остават за любителите на историческия туризъм житейските примери на известните личности и обикновените хора от този град. Някои от тях дарили на бъдните поколения делата и живота си, а други по скромни неща, като безценното златно панагюрско съкровище.

Често посещавам за по няколко часа Панагюрище. Там след кратка разходка и чашка хубаво кафе в центъра, се зареждам с настроение, абстрахирайки се от потискащата ме в други населени  места нерадостна действителност. В съботния пазарен ден площада се изпълва с добре облечени жизнерадостни млади хора, майки с детски колички, самоуверени граждани  и свежо изглеждащи пенсионери. В случайно дочутите разговори не съм доловил песимизъм, отчаяние и безпомощност. Хората не хленчат и не се оплакват „от себе си”.

За съжаление по всичко изглежда, че и Панагюрище няма да бъде подминат от масовото опростачване в страната ни. Симптомите за това са налице. Свидетел съм на опасно шофиране в града – заплашително скоростно препускане с доста износените автомобили по няколкото широки прави улици; рисково преминаване през кръстовищата; стряскащо свистене на гуми, спирачки и рев на моторите; оглушителните чалга звуци от широко отворените прозорци на колите с ухилени противни физиономии.

За мое учудване към демонстративното поведение на самозабравилите се автомобилни хулигани не съм забелязал адекватна намеса на полицейски служители. Полицейското присъствие се свежда до полицейския патрул, който пази на пазара да не би някой непознат посетител да спре колата си, за да натовари закупената огромна диня. За угоднически усмихващите им се познати и приятели това е допустимо.

Прозира и съмнителното отношение на общинската администрация и полицията към познатите си „бизнесмени”. Как така е разрешено да се отвори автомобилна работилница, пред която паркират автомобили на главната улица на няколко метра от нерегулираното голямо кръстовище на изхода към Пазарджик и околовръстното отклонение към София. Покрай спрялите автомобили на клиентите на работилницата „прелитат” панагюрските „автоджигити”, а идващите от към София не виждат налитащите ги „състезатели”.

„Закономерните” изменения в стила на общуване между хората настъпват и тук. Все по рядко ще срещнете онзи традиционен добронамерен „балканджийски” тон и отношение към непознатите гости на града. Така например, ако имате необходимостта да по „общувате” със собственика и продавачките в голямата аптека на площада, ще си спомните за описаното в романите от по далечното минало безпардонно отношение на ново забогателия чорбаджия и неговите верни слуги към онези простосмъртни, от които придобива богатството си.

 

Независимо от помрачаващите настроението негативни случки, вярвам в защитната сила на имунната система на този град и се надявам панагюрската общественост да не допусне да ги удави хаоса на т.н. демократичен преход! Тази общественост вече показа на самозабравилите се управници, че няма да им позволят да се разпореждат без панагюрци с техните работни места, изградени с техния труд.


Забележка: Не съм автор на публикуваните снимки. На някои от тях Авторът е указан на самата снимка, а другите са за публично ползване с анонимни  автори. .