ПОДКРЕПА ЗА БЛОГА

ПРЕГЛЕД на рекламите

РЕКЛАМИ от Google

ТЪРСАЧКА за Всеки

Custom Search

сряда, 3 септември 2014 г.

СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение

Съобщение по електронна поща до
Районна прокуратура гр.Пирдоп и до Областната дирекция на МВР-София

Подател: Димитър Ганчовски
До: rp_pirdop@prb.bg
Копие до: odmvr-sofia@mvr.bg
Относно: обществено напрежение
Дата: Петък, 2014, Август 29 09:47:28 EEST


Вижте съдържанието на сигнала:
http://dganchovski.blogspot.com/2014/09/blog-post.html

понеделник, 1 септември 2014 г.

УНИЩОЖИТЕЛИ НА СРЕДНОГОРИЕТО

(Коментари по отговорите  на кмета на община Мирково г-жа Цв.Йотина
и кметския наместник г-н В.Митков
пред общоселско събрание в Смолско от 19.08.2014 год.)

Ние от Средногорието, както и много други българи, тайничко се надявахме че ще ни подмине вълната на тоталната разруха и унищожението на онова което Господ ни е дал и онова, което нашите предшественици са създали. „Да, ама Не”- казваше един старец. И понеже досега бяхме пожалени и все още  не ни сполетяват унищожителните природни бедствия, "алчните човечета" прибързаха да  повлечат и Средногорието към дъното. Даже в такова обедняло село като Смолско, дарено от Господ със забележителни природни условия и красоти,  намериха какво да разграбват, оставяйки след себе си трайни опустошения. Не ги спря нито „виртуалната” държава, нито европейските директиви. Те не се спряха нито пред красивите и оптимално балансирани природни дадености, нито пред оставените през вековете исторически забележителности. Населението прави отчаяни напъни, за да провокира местната власт да започне да реагира адекватно на тези проблеми.
Нека назовем за пореден път онези унищожители, които печелят в ущърб на природата, за сметка на населението на Смолско и на бъдещите поколения от Средногорието. В настоящата публикация ще идентифицираме и опишем проблема и ще определим насоките за разрешаването му .                                                                                                        
Проблемът е комплексен и се свежда до безконтролното изземване и унищожаване на природните дадености и историческите забележителности в околностите на Смолско и по конкретно:
  1. Изсичат се горите без адекватни мероприятия по възстановяването им; горските пътища се разрушават и не се  поддържат съгласно законовите екологични изисквания.
 Хиляди декари от землището на селото са гори, създавани(залесявани) и поддържани(опазвани от безконтролно изсичане и прочиствани) от населението на селото. Сред хората се говори, че преди около стотина години жителите на селото са придобили(закупили) горите, за което е  имало съответен нотариален акт. Следите на този документ се проучваха от покойния вече изследовател на миналото на Смолско Петко Манчев. Не е известно къде е този документ, кога и как държавното лесничейство със седалище в гр.Пирдоп е станало собственик на тези гори !
Кметският наместник в Смолско г-н В.Митков уведоми събранието, че от лесничейство Пирдоп отказват да отговарят на следните въпроси, задавани от населението, тъй като „тази информация била класифицирана”:
-    Кои са фирмите и по какви планове(договори), в кои местности и с чие разрешение изсичат и продават горите Ни, извършват в т.ч. и „гола сеч”;
- Прокарват ли се нови горски пътища до сечищата и поддържат ли се разрушените от тях стари, участват ли в ремонта на общинските пътища;
-  Защо се продават на населението „нашите” дърва за огрев на цени по високи  от средните цени за страната;
-     Внасят ли се данъци за изнесената дървесна маса от землището на Смолско, ако да,  кои фирми, къде и в какви размери;
-     Възстановяват ли се изсечените гори – колко средно на година се изсичат  и колко нови се залесяват;
-  Кой контролира експлоатацията и стопанисването на горите от землището на Смолско и има ли някой наказан досега. Та нима контролът им се свежда до безсмислените искания до горското лесничейство от собствениците на земеделски земи да им бъдат издавани разрешения за да почистват остарелите и изгнили дървета в имотите си?!
 Какво е положението с кражбите на дърва- не сме забелязали  и „дочули”, че горски стражари посещават и опазват от крадци горите в землището на Смолско!

И така, какво друго е горското лесничейство Пирдоп, ако не е бюрократична държавна структура, работеща пряко срещу интересите на гражданите?. А гражданите и селяните все по често си задават въпроса „докога ще ги търпим и не е ли време да ги изметем”?
Кметският намесник се обърна към населението да подкрепи местната власт, ако трябва и с подписка, за да бъдат урегулирани взаимоотношенията с горското лесничейство.

А ние продължаваме да питаме – трябва ли ни такъв стопанин - основен унищожител на горите като държавното горско лесничейство Пирдоп? Не  е ли редно местната власт да поиска намесата на компетентните институции за изясняване на проблема със системното  унищожаване на нашите гори?
Крайно време е да бъдат изгонени фирмите, които изсичат горите ни и да се потърси, с участието на населението някой, който с грижата на добър стопанин  да поддържа горите в землището на село Смолско.

  1. Тревожен екологичен проблем – периодично взривяване и трайно унищожаване на историческия връх „Опор”, замърсяване на село Смолско и околностите му.
Връх „Опор” и отсрещния връх „Венеца" сe намират на 4км западно от Смолско по пътя към София на мястото където се сливат малките реки „Дервена” и Карлевица”. Тези рекички през хилядолетията са пробили сред планинските масиви два прохода, свързващи тракийската низина със софийското поле  и дават началото на река „Смолска”(приток на река Тополница). Според преданията, на тези върхове са били изградени крепости, от които са  защитавани през вековете подстъпите от Пазарджик по река Тополница към София. Все още се намират  останки от крепостите. Между тях   е бил прокаран „калдаръмен” римски път, наричан „друма”, свързващ София(Сердика) през Пловдив със Цариград. Крепостите на върховете „Опор” и „Венеца”, заедно с обслужващото ги селище "Градище"  са били използвани от граничните войски на цар Самуил, по времето на който от семействата на граничарите е възникнало днешното село Смолско. От тези крепости са водени отбранителни битки срещу турските нашественици от войските на цар Иван Шишман и са използвани от народните хайдути в битките им с турските поробители.

Но връх „Опор” вече го няма!
За десетина години югоизточната част на върха беше взривена и разбита. Стотици хиляди тонове скални маси годишно минаваха през каменоломната, извозваха ги с тежки камиони и ги продаваха някъде. Тези камиони разрушиха стратегическия път от „Горна Малина-Байлово-Смолско” до разклона с подбалканския път при Мирково. Собствениците на каменоломната и превозвачите на продукцията досега не са ремонтирали за  своя сметка нито един метър от разрушения от тях път.
Все още, обаче, е на мястото си западната част на върха, сред която се намира красивата хижа „Опор”. Хижата е построена в близкото минало с решаващия принос на известния смоленин Никола Д. Мутафчиев. Поради подходящите климатични условия, беше използвана от медодобивния комбинат Пирдоп като профилакторим, но през последните 25 години е зле стопанисвана и е оставена на саморазрушение. Наемателите й, както ни увери кметицата г-жа Йотина за пореден път са сменени, а от общината обещават да ги подпомогнат при извършването на основен ремонт на хижата.
Не е известна съдбата на затрупаните неизследвани естествени подземия на  крепостта. Преди години пастирчетата от селото се забавляваха, като хвърляха в тях от пролуките на върха камъчета и се вслушваха в особените шумове при падането им.

На многократно задавания въпрос към местната власт каква е икономическата изгода за Смолско и общината от каменоломната, кметицата г-жа Цв.Йотина прочете без коментар пред събранието справка за приходите внесени в общинския бюджет от 2007 до 2014 год., включително. Размерът им, необяснимо защо, се движи в твърде широки граници (от 1014 лв до 49347 лв) през различните години. Предложено беше тази справка да бъде публикувана в официалния сайт на община Мирково и да бъде оставена в кметството на село  Смолско, за сведение на интересуващите се. Не беше отговорено на риторичния въпрос - осигурени ли са в каменоломната работни места за хората, живеещи в Смолско. Кметицата пропусна да отговори дали тя и/или нейното семейство имат финансови интереси при извозването на продукцията от каменоломната.  
Условията от договора за предоставената концесия, приходите от каменоломната и на свързаните с нея лица продължават старателно да ги укриват от обществото. По експертни прогнозни оценки става въпрос за реализирани стотици милиони лева. 
И така, не бяха разсеяни съмненията сред населението за извършвани финансови далавери в големи размери при унищожаването на този връх с историческо значение.

Убедени сме, че вредите от унищожаването на връх „Опор”, освен финансови са и екологични. Преобладаващите западни ветрове, след периодичните взривявания и разбивания на скалните маси от върха, запрашават селото и земеделските имоти. Прахът се вдишва от хората, отлага се по растенията и прониква в почвата. Химическият му състав не е изследван. Не се знае доколко са вредни  съдържащите се в него химични елементи. Но, хората се питат защо ли напоследък през лятото на всяка година, зеленчуковите растения в градините им твърде рано изсъхват(„изгарят”  листата им и загниват зеленчуците), овощните дървета и лозовите асми не раждат както в  миналото, пчелните семейства дават слаба продукция и трудно оцеляват?. Кметицата ни увери, че ще осигури съответни изследвания за установяване на замърсяването в селото от специализирана лаборатория. Да се надяваме, че този път няма да ни излъжат и „замажат очите” с глобалните причини.

„Дай боже да се окаже, че тревогите ни са били напразни”!...
Да не забравяме, обаче, че както е казано в поговорката – „... и Ние самите трябва да си помогнем, за да ни помогне и Господ”. Трябва вече да започнем, освен да питаме и посочваме проблемите, по активно да използваме и другите лостове за упражняване на граждански контрол на дадените обещания, да контролираме неполучените отговори и неясните обяснения от нашите избраници. Известно ни е на всички, че за разрешаването на проблемите на селото са необходими освен волята на управляващите, но и твърде специфични познания, както и контакти с „правилните” хора и институции. Затова, нека всеки „който милее” за село Смолско, според своите възможности да помогнем на местната власт с идеи, обосновки, проекти, процедури и контакти за реализирането им.

Заключение. Що се отнася до извършваното системно разграбване и трайно унищожаване на природните дадености и исторически забележителности на село Смолско, довело и до затварянето на пътя към София, така самоотвержено защитаван от нашите предшественици през вековете, изходът е само единзатваряне на каменоломната, възстановяване на околната среда и извършване на ремонт на пътя за сметка на държавния бюджет, на собственика на каменоломната и на другите лица облагодетелствали се от каменоломната, цялостна данъчна ревизия, търсене на отговорност  и законова забрана за по нататъшно разрушаване на красивите планински скални образования в землището на село Смолско !.

Оказва се, че вредите от каменоломната са огромни, а ползата за селото и населението му - никаква.

Към местната власт отправяме поредния въпрос и предложение – Г-жи и г-да, кога ще се досетите да предложите и осигурите разработката на проект, финансиран с европейски средства, за проучване и туристическо популяризиране на разнообразните  исторически забележителности в околностите на село Смолско?!

  Август 2014 г.                                                                     

автор: Д. Ганчовски